Манифест на съвременната българска жилищна архитектура

Целта на нашите усилия като цяло е да издигнем на едно по-високо ниво хармонията между човека и неговата среда на обитаване. Тази наша задача би била непосилна, ако не се обърнем към два мощни фактора – Традицията, т.е.концентрираният хилядолетен опит на нашите предшественици, както и на Прогреса, т.е. на усилията на съвременната епоха да усъвършенства средствата за постигане на целите.

Повтаряме: целта е Хармонията между Човека и неговата среда на обитаване.

Накратко за Традицията - събраният опит на нашите предшественици, изминал удивително дълъг път на проби и грешки, на постоянно усъвършенстване, на приемане на всичко онова ценно и устойчиво, което си заслужава и вчера, и днес, и утре да се следва и уважава. Тук говорим не само за целия свод от материални условия и проявления, постигнат от Традицията, но и за онази висока етична и естетическа ценност, която наричаме Култура, която открояваме като българска култура.

Културата има една важна характеристика – променяйки се и търсеща нови пътища, тя има приемственост, за да носи характеристиките на нещо трайно. Културата не е еднодневка, когато има корени, когато носи ДНК-то на досегашната култура, когато има очакваното одобрение на големите майстори в миналото, искрено се надява, че ще има одобрението и на следващите поколения.

С какво се характеризира българската жилищна традиция? На голяма територия, най-вече в югоизточните предели на Балканския полуостров, та дори в Мала Азия устойчиво се повтарят от векове архитектурни типове и формообразуване, очевидно свързани с търсената хармония между хората и тяхната среда на обитаване. Дори повлияни от ренесансови и класически образци, тези архитектурни типове и формообразуване показват удивителна устойчивост в едно – отвореност, свързаност със средата, с двора и природната околност, до степен да се заличи границата „вътре-вън“, но с недвусмислено повлияване от природните условия, както и с културната традиция. Широката българска стряха например действа като слънцезащитен фактор в горещите летни дни, допускайки ниското зимно слънце вътре в къщата, когато то е желано. В същото време българската стряха е завършващ естетически елемент, доминиращ корниз в архитектурната композиция, внушаващ психологически комфорт и защитеност. За отбелязване – на архитектурния атлас на света българската стряха е разпознаваемо българска стряха. Или например чардакът като пространство, представляващо едновременно „покрит двор“, но и „отворена стая“ е точно онази подвижна или в някои случаи заличена граница между „вътре“ и „вън“, която създава търсената хармония между човека и неговата среда на обитаване. В същото време чардакът има естетическата задача да се превърне в място за общуване с природата, с птичето пеене и с красотата на двора, това малко късче от Рая в българската културна традиция. Клонките с цветове на ябълка, смокините, надничащи през парапета на чардака, или гроздовете на лозницата, или шуртенето на водата на двора... Своеобразна „дневна“, българският чардак е място за събиране на обитателите, на цялата фамилия, за посрещане на гостите, това е своеобразен площад, на който се заплитат социалните връзки както вътре, така и вън от общността на дома. Това е Традиция, това са ценности, които нашите предци убедително ни завещаха да пазим и пресъздаваме.

...

Заедно с нашето разбиране за ценността на традицията, ние сме длъжни да мислим и за това каква традиция ще оставим, какви проблеми ще решим сега, за да развържем ръцете на нашите наследници. Енергията, Глобалното затопляне, цената на труда и качеството на живота, производителността и вниманието към детайла – всичко това е обект на нашето внимание в нашите усилия да създадем напредничави технологии за постигане на нашата цел: Да създадем човешка, уютна среда в хармония с природата така, както успяваха нашите Учители – създателите на българската култура.

Какво създадохме ние?

Най-напред се насочихме към средствата.

Създадохме и патентовахме иновативната строителна система за нискоенергийни сгради СТОЖЕР, наградена със златен медал на Пловдивския технически панаир през 2022г. Накратко – системата предлага изграждане на сгради с градивни елементи от графитен композит, предлагащи най-висок клас топлоизолация, лекота и здравина. Патентованата строителна система може да се интегрира с всички видове носещи конструкции – стоманобетонни, стоманени, дървени, комбинирани, като притежава най-високи показатели за бързина и производителност на изграждане с малко хора на строителната площадка.

В процес на създаване и патентоване е и строителна система за нискоенергийни сгради СТОЖЕР 2.0, представляваща доразвитие и усъвършенстване на системата СТОЖЕР 1.0, с добавената стойност – цялостна заводска готовност и завършеност на външните и вътрешните довършителни работи на строителните елементи, почти елиминираща довършителните работи на строителната площадка.

Създадохме и сме в процес на патентоване на иновативната система за покриви на нискоенергийни сгради ТРАЙНО (традиция +иновации), наградена със златен медал на Пловдивския технически панаир през 2023г. Накратко – системата предлага изграждане на покривно покритие от технически камък - гранитогрес с вградена топлоизолация от графитен композит, предлагащ най-високия клас топлоизолация, лекота и здравина. Патентованата покривна система съдържа всички елементи на покривното покритие, като детайли на улами, била, при улуци, при комини, за антени, фотоволтаични панели, снегозадържащи елементи и т.н.

Работи се активно по създаването на БИО-блокове за системите СТОЖЕР и ТРАЙНО, направени от естествени продукти без използване на фосилни горива като нефт и газ.

...

Какво знание и разбиране за къщата придобихме в нашите изследвания на Традицията и какво прибавихме от съвременното виждане за обитаването на Човека в хармония със средата на обитаване? Как отново открихме изкуството да се прави къща?

Преди всичко потвърдихме постулатите на ориентацията на жилищата към слънчевото греене. И нискоенергийните къщи, пасивните къщи, както и традиционните къщи имат за свое задължително свойство своята ориентация и отвореност на юг, осигурявайки естествено осветление и отопление през студената половина на годината. И обратно – стремим се към една максимална затвореност на север, за минимални топлинни загуби. През топлата половина на годината пък традиционната българска стряха, в съчетание с листната маса на широколистните растителни видове осигуряват ефикасно засенчване срещу нежеланото слънчево прегряване.

Как този несъмнен постулат на нискоенергийната къща се отразява на структурата и подреждането на помещенията в едно жилище? Преди всичко като разполагаме най-обитаваните помещения откъм юг – там получаваме максималния топлинен комфорт. Това са салонът за дневно пребиваване с функциите на дневна и трапезария, чардакът с функциите на отворена дневна и/или трапезария, детските стаи, които на практика са детски помещения за целодневно пребиваване. Спалните с основно време на ползване през нощта е уместно да бъдат разполагани на изток, допуска се и на север, макар хигиенизиращата роля на слънчевите лъчи да е за предпочитане. Останалите помещения – бани, килери, стълбище – се разполагат с оглед оптималното им функционално предназначение без оглед на ориентацията. Кухнята има подчиненото предназначение да обслужва салона и чардака и нейната ориентация също е в зависимост най-вече от своята функция. Кабинетът, или станалият все по-популярен хоум-офис, или изобщо работното място (или хоби-стаята) в къщата имат почти задължителната ориентация на север с оглед оптималното осветление за работа.

Какво научихме от Традицията и какво вградихме от съвременното разбиране за организма на къщата? Преди всичко – вътрешният порядък, логиката на свързаност на отделните помещения нямат големи разлики в миналото и днес, а може би и в бъдеще.

Влизането, входът в къщата. В традиционната от векове българска къща, както и в класическата европейска и азиатска традиция влизането в жилището, подходът, ако щете церемониалният вход са в композиционна свързаност преди всичко с двора. Дворът е твоят „дворец“, дворът е входът в твоето жилище, дворът е представителното, тържественото. Тази несъмнена свързаност със собствения двор, в който къщата е венецът на композицията, а обитаването на двора е хармонична част от живота на хората, днес изисква преоткриване и акцентиране. Наложилата се предимно от германската рационалност тенденция да се влиза в жилището през тясно „антре“ или коридор, което заедно с някои функционални удобства като „ветробран“ и проходен дрешник - по наше убеждение не издържа теста по функционалност и естетика, пред алтернативата да влезеш не като прислуга, а като господар в своето жилище в светло и представително помещение, дискретно скрило неизбежните функционални константи като сладове за дрехи и тоалетна.          

Складовете на жилището. Непроменени с времето константи, като например складовите помещения, които съпътстват хората независимо от различните условия на живот във времето. Килерите, дрешниците, вградените гардероби не просто събират вещите, а спомагат за добрата организация и подреденост, разтоварват пространството и дори визуално внушават простор в освободената от вещи среда на жилището. Опитът от около двеста индивидуални къщи, проектирани и построени от нашето студио показва един и същи резултат – едно оптимално функциониращо жилище изисква три основни задължителни склада – един около входа за външни дрехи и обувки, ски, спортни уреди и дори велосипеди, втори свързан с кухнята за хранителни припаси, консумативи, кухненски уреди и покъщнина, трети склад от общодомакинско значение, побиращ увеличаващия се брой устройства за бита като прахо- и водосмукачки, парочистачки, водоструйни апарати, инструменти и консумативи за поддръжка на жилището, за хоби-дейности и др. Спалните пък изискват собствени складови пространства, като опитът  и добре развитата Традиция сочат, че оптимално решение са вградените гардероби, а в композицията на родителската спалня вече се налага собствения дрешник - понякога с маса за гладене, с работна маса за шевна машина и т.н. Забележителното е, че тези станали задължителни елементи на едно жилище имат малка свързаност с големината му – и малкото, и голямото жилище имат нужда от добра организация, следователно от складови пространства.

Покривът. Традиционният български покрив недвусмислено е нископрофилният четирискатен покрив. Опитът с широкото разпространение по различни причини на двускатния покрив през последните 80години може да бъде оценен като негативен – недоказалата се изгода и леснота на изграждане довеждат до естетическа катастрофа в цели селища. В същото време добре оформеният четирискатен покрив с интегрирана в него широка българска стряха не само триумфира естетически, предоставяйки класически завършващ композиционен елемент с чисто човешко внушение за защитеност и уют. Технологично-икономически, но и топлотехнически четирискатният покрив доказва своите предимства на естествен завършек на сградата. Композициите с четирискатни покриви внасят хармония и внушават спокойствие в унисон с пейзажа.

Балконът. Като място за външно пребиваване с визуална връзка с двора несъмнено има място в композицията на къщата, макар да има спор – като имаш двор, защо ти е балкон? В някои по-икономични решения балконът се замества от балконска врата-витрина тип „френски прозорец“ с парапет, и когато витрината е отворена, стаята се доближава по своето усещане до пребиваване на балкон. В многофамилните жилища, в т.нар.“блокове“ или „кооперации“ балконът наистина замества къщния двор, тогава подходът е друг – и озеленяването, и мястото за пребиваване се решават по специфичен начин.

Дворът. Дворът на къщата според устойчивата българска културна Традиция представлява хармонична част от живота на хората, обитаващи тази „открита стая“ на своето жилище, а дейностите по градината, поддръжката на зеленината са сами по себе си физическа и интелектуална активност с несъмнен здравословен за тялото и психиката ефект.

Дворът изисква иновации, изисква преоткриване и създаване на добри примери за нашата постоянна цел - Хармонията между Човека и неговата среда на обитаване.